Рубик

Кубчето на Рубик може да се подреди за 20 хода

За да подредите кубчето на Рубик от изходно състояние, са необходими не повече от 20 хода. До този извод стигнаха група американски учени от университета Кент в щата Охайо. С помощта на корпорацията Google, предоставила на разположение на специалистите своите компютри, били изчислени всички възможни комбинации на известната главоблъсканица. Бил пресметнат и абсолютният минимум, нужен за подреждане на знаменитото кубче.

Досега само се предполагаше, че изходната конфигурация за решаване на загадката на Рубик е 20 хода (теория на математика Майкъл Райд). Сега вече има и преки доказателства за това. Знае се също, че съществуват общо 43 252 003 274 489 856 000 различни варианта за подреждането на известното кубче.
-------------------------------
Информацията е дирктно взета, без промяна от Уикипедия!!!

Кубът на Рубик е механична главоблъсканица, изобретена през 1974 година от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик.
Пластмасовият куб е разпространен в четири варианта: 2×2×2 („Джобен куб“), 3×3×3 класически куб, 4×4×4 („Отмъщението на Рубик“) и 5×5×5 („Професорски куб“).
Първоначално кубът на Рубик е наречен „Магически куб“ от създателя си, но е прекръстен на „Куб на Рубик“ през 1980 година от Майкъл Егнот.
Според друга версия е прекръстен през 1976 г. на „Куб на Рубик“ в Англия, когато Дейвид Сингмастър го е продавал в Опън Юнивърсити. Той печели немската награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през 1980 г.
Смята се за най-добре продаваната играчка в света с около 300 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света. [1]
Версията 3×3×3 е най-разпространена. Тя има девет квадратни полета на всяка стена — общо 54 и заема обем от 27 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята — по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят.Съществуват специални алгоритми за правилното нареждане на всяка стена и слой на куба, които не са сложни за заучаване.
Феноменалното при Куба на Рубик е неговото въздействие върху човешкото мислене. След усвояване на алгоритмите, и постоянни занимания с подреждането на кубчето, се постига т.нар.пространствено мислене - термин заимстван от психолозите, подсказващ способността да се "гледа отстрани" на дадено събитие и да се предвиждат следващи такива. В този свой аспект, продължителното (над 20 минути - до около 2 часа) еднократно занимание с кубчето, представлява едно чудесно средство за концентрация и медитация, което има благоприятен ефект върху релаксирането на организма.
Оригиналният 3×3×3 вариант на куба празнува двадесет и петия си юбилей през 2005 г., когато е разпространена специална негова версия в представителна кутия, лепенката на средното бяло поле на който е заменена с огледална повърхност с емблемата „Куб на Рубик 1980-2005“.
През 1982 година се провежда първото световно състезание по Рубик. Тогава виатнамецът Мин Тай представя САЩ и печели състезанието с невероятните за онова време 22.95.Рекордът за 2008 година е 7.08 секунди.
Неотдавна гръцкият изобретател Панайотис Вердес патентова метод за създаване на кубове над 5×5×5, до 11×11×11. Неговите разработки, които имат подобрени механизми и за 3×3×3, 4×4×4 и 5×5×5, са подходящи за бързо нареждане,[2] докато съществуващите разработки на кубове, по-големи от 3×3×3 лесно се чупят.[3] Към април 2007 г. тези разработки все още се изпробват и все още не са широко достъпни, въпреки че са разпространени видеофилми на истински работещи прототипи на 6×6×6 и 7×7×7.
Обикновеният 3×3×3 куб може да има 43 252 003 274 489 856 000 различни подреждания. Рекордът в момента за 3x3x3 Куба е 7.08 секунди и принадлежи на холандеца Ерик Акерсдик.